Първото име на мястото, върху което се намира сега гр.Кресна, е Крива ливада. До 1914 г. месността "Крива ливада" е ненаселена. През 1878 г., участникът в Кресненско-Разложкото въстание, Тодор Страхинов пише: "Крива ливада е местност стратегическа за Кършияка срещу Брезник. Река Струма тече там дълбока и тясна. В двата високи бряга е поставен мостът. Малка равнина на левия бряг на Струма, откъм Ново село, е покрита с високи тръне, които помагат много за укриването на комитите."

Съгласно новото устройство на местната власт страната от 1946 г., бившите селски общински управления приемат името СЕЛСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ. Същата година Влахи се отцепва в отделна община. През 1948 г. наименованието вече е СЕЛСКИ ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ НА ДЕПУТАТИТЕ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ, a от следващата (1949) година той разпростира административните си правомощия и върху селата Сливница и Будилци, които се отцепват от община Микрево. 

Крива ливада престава да е населена местност към община Влахи есента на 1934 г. Самостоятелно селище става с име Гара Пирин по нареждане на Министерството на железниците и повтаря името на създадената тук още по-рано жп гара Пирин, чието име взема по-късно сегашният квартал Спирката. Когато Гара Пирин получава статут на гарово селище наброява 429 души, заедно с махала Ново село.

През 1978 г. село Гара Пирин е най-голямото по брой жители в Пиринския край и по благоустрояване се доближава до селищата с градска уредба. Държавния съвет на Народна република България и Министерския съвет с указ № 1582 от 6.09.1978 г. му присъждат статут на град и ново име Кресна. Поводът е 100-годишнината от избухването на Кресненско-Разложкото въстание.